Искрецкият манастир „Успение Богородично“ е разположен в границите на Санаториума за белодробни заболявания „Цар Фердинанд I“. Самият Санаториум е създаден през 1908 г. с указ и дарение на Цар Фердинанд, а Светият Синод на Българската православна църква дарява земите на манастира за неговото построяване. По този начин манастирската църква се оказва вътрешна за територията на санаториума сграда.
Предполага се, че манастирът е съществувал още през XIII век. Той принадлежи към Софийската (Мала) Света гора (Средецка Мала Света гора), която по времето на Второто Българско царство е включвала 14 обители около София. Вероятно манастирът е бил част от голям комплекс, включващ крепости и няколко църкви, за което свидетелстват находки на каменни колони и основите на голяма, вероятно Митрополитска църква в местността „Белият кръст“. Преданието разказва, че този първи манастир е бил разрушен много рано – още при идването на турците през XIV век.
В началото на XVII век на това място отново е построена църква, за което свидетелства ктиторски надпис от 1602 г. Църквата е била еднокорабна, градена от ломени камъни, със скромните размери 5,8 х 3,8 м, но дебели 0,75 м стени. Вътре в самият храм има голям кръгъл камък с надпис. По това време църквата е била изографисана. Някои предания свързват тези първи стенописи с дейността на Пимен Зографски (1540- 1620), за когото се знае, че в края на XVI и началото на XVII век възстановил и изписал много църкви и манастири в Софийско. Така или иначе тези първи стенописи са заличени при повторното изписване на църквата през XIX век и в момента единствено опадалата мазилка върху северната стена на ранната църква разкрива малък детайл от това художествено богатство.
Тази първа сграда е била изографисана отново през 1845 г., когато църквата е била разширена от запад с просторен притвор (10 х 7,40 м). Над входа в ранната църква е поставен надпис, от който се разбира, че възобновеният храм „се е изобразил по времето на монах и настоятел Маринко Епитроп, лето 1845“. Други надписи, вече в новопостроения притвор, свидетелстват за дарения от местното населени.
Новото изписване на църквата покрива старите стенописи на ранната сграда, както и новопостроения притвор. В наоса в четириъгълни рамки са представени три вида изображения на Христос: Христос Вседържател (Пантократор), Христор Емануил и Христор Ангел. На източната стена в конхата на абсидата са изобразени Божията майка с архангелите Михаил и Гавраил. Над абсидата, в свода – „Петдесетница“. Под изображението на Божията майка са разположени сцените „Причастието на апостолите“ и „Мелизмос“. Стенописите също така изобразяват традиционните светци и старозаветни пророци. В сцената „Тайната вечеря“ Христос държи т. нар. „акакия“ (торбичка с прах, символ на преходния земен живот), който детайл се среща главно при изображения на императори.
Върху северната и южната стена на две нива в хронологически ред са изобразени сцени от земния живот на Христос. Цикълът се отличава със стремеж към пълнота и усет към подробностите. Най-обстоятелствено са представени „Страстите Христови“. В два фриза от медальони са изобразени старозаветните пророци (отгоре) и светците (отдолу). Западната стена е запълнена със сцените „Преображение“ и „Успение Богородично“. Долната част на стените е заета с Богородичен цикъл, а най-отдолу са изобразени осем образа на жени-светии (Елисавета, Ана и българската Св. Петка).
В притвора са изобразени Чудесата Христови и житийни цикли на Св. Георги Победоносец, Св. Никола Чудотворец, Иван Рилски. Представени са 13 сцени, илюстриращи Откровението на Йоан Богослов – толкова богато илюстрован Апокалипсис е засвидетелстван само в Рилския манастир. Върху източната стена на притвора е представена Богородица, заобиколена от 21 светци.
Някои изследователи предполагат, че фреските в Искрецкия манастир са създадени под влияние на тези в Рилския. Според А. Василев техен автор (както и на стенописите в Кръщелното) е Яначко Станимиров от с. Брезе. Д. Каменова ги свързва със зографа Кириак от Софийска област.
Южно от храма е разположена 7-стенна Кръщелня-Изповедалня. Тази сграда е единствена по рода си самостоятелна Кръщелня, строена в български манастир. За времето на нейното построяване има две версии: през XVIII век, според лошо съхранен надпис, и през 1856 г. – според надпис в нишата на прозореца. Според архитектурните си особености, строителството на тази сграда може да се отнесе към средата на XIX век. В центъра на Кръщелнята е запазен каменния купел. Вътрешните ѝ стени са изцяло украсени със стенописи, в които преобладава образът на Божията майка.
По същото време (през XIX век) е бил възстановен и манастирският комплекс, състоящ се от двуетажни сгради с чардаци. Понастоящем от този комплекс е запазена само входната порта. Към края на XIX век тук съществува килийно училище.
От Искрецкия манастир произхожда гравиран Псалтир, отпечатан във Венеция през XVI в. (в момента в библиотеката на Светия Синод). Преписка в него съобщава за разорението на София от отряд кърджалии, начело с Кара Фейзи в началото на XIX в.
През Комунистическият период (1944-1989) църквата е била затворена. Въпреки това, жители от село Искрец идвали тук и палели свещи. Първата служба след падането на режима, е проведена на 8 септември 1991 г. в чест на Рождество Богородично. На този празник и особено на храмовия – Успение Богородично (15 август) тук идват много вярващи. В храма се служи само на големи християнски празници.