Църквата се намира в центъра на селото. Реставрирана е преди няколко години, но частично. Обновен е покривът и фасадата, но не и стенописите.
Църквата е еднокорабна, едноабсидна с полуцилиндричен свод. Разширена е през 1882 г. като тогава била съборена западната стена, за да се удължи пространството.
Цялата вътрешност на храма е била изписана. При преизграждането върху средновековните стенописи е нанесен слой мазилка, с което е унищожена по-голямата част от старата живопис. Запазени са изображения само на източната стена и тук-таме в наоса. В абсидата е спазен канона: светите отци и над тях Ширшая Небес. В проскомидията изображение на Христос свален от кръста и положен в гроба, а в южната ниша е изобразен архидякон Стефан с модел на църква в ръце. На свода над северната стена има запазен почти цял фриз с 12 светци, а под тях частично запазени евангелски.
Предполага се, че църквата е съществувала още от римско време. Преданието гласи, че през 1894 г. в манастира в село Искрец пристигнал Харитон Колев от Велико Търново. Той носел със себе си пергаментна книга с църковнославянски текст. В нея пишело, че църквата в Зимевица е построена през 1086 г., но днес няма никакви доказателства за това.
Църквата се датира от специалисти в XVI-XVII век.