Предполага се, че Батулийският манастир е възникнал на мястото на по-стар, съществувал през Средновековието. Комплексът е разположен върху живописна тераса в подножието на планински рид, върху който в древността е съществувала крепост.
Манастирът се състои от църква с отделна камбанария и жилищна сграда. Църквата е осветена през 1911 г. от Софийският митрополит Партений. Тя е изградена в традицията на българската възрожденска църковна архитектура – еднокорабна и едноабсида. Олтарната ниша обаче е значително по-широка от традиционните възрожденски храмове, а преддверието е оформено семпло, тясно и издадено пред фасадата, с двускатно покритие. През 2011 г. майсторът-керамик Людмила Дойчинова дарява на църквата Патронна икона, изобразяваща Св. Никола, която днес украсява фасадата на сградата.
Манастирската сграда е построена през 1913 г. Върху нейната южна фасада и до днес стои надпис, който гласи: „През времето на Негово блаженство Йосиф I Екзарх на българите[1] и Негово Високопреосвещенство Софийски митрополит Партений, с подаянията на благочестиви християни, от мощната ръка на свещеник Емануил Златков се построи тази страноприемница, 3 юни 1913 г.“ Интересен е фактът, че още от своето създаване тази постройка е била предназначена за „Страноприемница“, а не за манастирска обител.
Сградата е двуетажна, изградена отново в традициите на българската възрожденска архитектура. Вторият етаж е заобиколен от просторен дървен чардак, а на първия са разположени сервизни помещения и обширна трапезария с кухня. Двете най-западни стаи са наречени „Стаите на Стамболийски“, тъй-като през лятото на 1920 г. тук е отседнал министър-председателят на България Александър Стамболийски[2], който бил личен приятел на поп Емануил.
През 1996-1997 г. в двора на манастира е построена и каменна чешма, средствата за което са набрани изцяло от дарения.
Манастирът и днес носи очарованието и духа на следосвобожденска България. Манастирската сграда, която е създадена като „Страноприемница“, а не като обител, продължава да бъде такава. Целият комплекс съчетава най-стойностните възгледи на „строителите на съвременна България“ – преклонение пред красотата на природата, християнските ценности и желание да се съгражда, а не да се руши.