Църква „Св.Троица“, с.Буковец


Село Оградище е заличено от списъка на населените места в България през 1960 г. В момента бившето село е квартал на Буковец. Църквата „Св. Троица“ е спомен от времето, когато селото е съществувало и се е нуждаело от самостоятелна църква.

Няма никакви данни за историята на този храм. Знае се само, че стенописите ѝ са свързани със Самоковската иконописна школа и че запазените в олтара изображения на Кирил и Методий са близки или точно копие на икона от Станислав Доспавски. Изображенията на Кирил и Методий се отличават с изключителна реалистичност и усет към детайла. От двете фигури е по-добре запазена тази на Св. Методий, държащ свитък с кирилската азбука. Изображението на Св. Кирил е частично унищожено, но вляво от него все-още седи фрагмент, изобразяващ маса с натрупани върху нея книги. Светите братя са изобразени в реалистично предаден интериор – стая с осветени прозорци.

Над вратата на наоса за запазени частично изображения на две фигури с триъгълни нимбове (ореоли). Триъгълният нимб е твърде любопитен елемент. С него се обозначава Бог-Отец като символ на Светата Троица (патронът на църквата). Символизира всевиждащото око. Произходът му е древен и е свързан със знакът за посветеност и осъзнаване. Символът е използван от масоните. В българската църковна живопис се среща рядко – най-близкият пример е от средновековна църква в село Горна Вереница (Монтанско), за която се знае, че е изписана от майстор Яначко Станимиров от село Брезе през 1948 г. Яначко Стенимиров е майсторът, който изписва църквите „Св. Параскева“ в Брезе и „Успение Богородично“ в Искрецкия манастир.

Църквата е била еднокорабна и едноабсидна, с малък притвор и открит портик. Градена е от дялани камъни. Вероятно западната ѝ фасада също е била изписана. Днес този храм е със срутен покрив, което е фатално за стенописната украса.

Олтарът на църквата е запазен в конструкция. Знае се, че иконите и олтарните двери от тук са пренесени в храма „Свето Благовещение“ в село Реброво. Въпреки това все-още може да се види елегантното дървено оформление на олтарната преграда.

Църквата е един от малкото паметници на територията на община Своге, за които не се полагат никакви грижи. Стенописите в нея се отличават от всички останали паметници в Искърското дефиле и трябва да бъдат запазени.