За сега няма известни исторически извори, които да дават сведения за времето на възникване на тази старинна обител, както и някаква информация за протичалия в нея църковен живот. Малкото, което се знае за манастира, идва от народните предания. Според тях, обителта е основана в периода XI – XIII в., а по-късно, незнайно точно кога, е била разрушена от турците. След разорението манастирът не е възобновен.
През 40-те години на XX век старината е посетена от изтъкнатия български изкуствовед Асен Василиев. Той пише, че местните жители наричат манастирската черква „Свети Иван Пусти“, тъй като отдавна била разрушена и запустяла. Тогава ученият заварва до руините на църквата два оброчни кръста, посветени на Света Петка и изказва предположение, че патрон на храма може да е тази светица. Много интересен е фактът, че и днес до църквата стои оброчен кръст от 1894 година, но е посветен на Свети Спас (Възнесение Господне). Вероятно поради това днес древният манастир е известен като „Свети Спас“. Не е изключена вероятността обаче, днешният оброчен кръст да е донесен от друго място, за да бъде поставен на мястото на кръстовете, които е видял Асен Весилев. Тези кръстове вече не съществуват.
Понастоящем от някогашния манастир са оцелели развалините на манастирския храм (сега обрасли с растителност). Около него се забелязват струпвания от камъни, които най-вероятно представляват останки от разрушени манастирски сгради.
В архитектурно отношение църковната сграда представлява еднокорабна, едноабсидна църква с притвор от запад и с размери: 14,30 х 5,80 м; дебелина на стените – 0,85 м. Днес са запазени източната стена с абсидата и проскомидийната ниша, северната и западната стена (която достига височина над 3 м) и преградната стена между наоса и притвора. Южната стена е била напълно разрушена, но преди години е била допълнително надстроена. Входът към притвора е от юг. Църквата е имала полуцилиндричен свод. Градежът ѝ е от камъни и хоросан, без тухли, като камъните от лицевата страна са добре издялани. Личи си, че на места в градежа на стените са употребявани сантрачи – греди. В северната стена на наоса има ниша с полукръгла арка и още една до проскомидията, с квадратна форма. Подобни малки ниши има и в притвора – по една на западната и северната стена.
Интериорът на църквата е била покрит със стенописи. Днес те са напълно унищожени, останали са тук-там само незначителни частици по стените. През 40-те години А. Василиев е видял стенописни фрагменти „в нишата на абсидата, където се виждат части от одежди с шахматно разположени черни и бели квадрати. Върху запазените части от стените личат светлочервени, тъмночервени и тъмносини цветове. В притвора няма следи от стенописи, има само останки от охрова бадама.“ Тези фрагменти днес са напълно заличени.