Църквата е изградена през 1846 г. След като незнайно кога бил разрушен старинният манастир край Брезе, днес известен като „Св. Спас“, дълго време местните хора се черкували в Искрецкия манастир, а ежедневните християнски обичаи изпълнявали на оброчищата. Ако се съди по големия оброчен кръст, намиращ се в черковния двор, който е посветен на Свети Петър, може да се предположи, че на това място е имало оброчище и преди построяването на църквата.
На стената на църквата има ктиторски надписи. Вътрешността на храма е изографисана две години след изграждането му, през 1848 г. от местния образописец Яначко Станимиров, който е известен и със зографията си в Искрецкия манастир. Неговият подпис липсва в брезенската църква, но брежани помнили съселянина си зограф.
През 1889 г. към църковната сграда от запад е пристроен притвор, в който да се побират по-голям брой богомолци.
В архитектурно отношение църквата е еднокорабна, едноабсидна, с притвор и навес от запад. Покривът е двускатен като абсидата има самостоятелно покритие. Главният вход на храма е от запад, но има още един от южната страна на наоса. Градежът е масивен, от каменни блокове, споени с хоросан.
Около църквата освен оброчният кръст, който с внушителните си размери (височината му е около 1,50 м) се явява един от най-големите кръстове в Западна България, има други, по-малки надгробни кръстове, повечето поставени на гробовете на местни свещеници. Тези кръстове представляват редки образци на българското пластично изкуство, несрещащи се в други райони. Прави впечатление, че между тях присъства кръстът на „ПОПЪ ГЛЪПЪ КИТОВЪ“ – братът на Гроздан Китов (1810-1904), известен като игумен Герасим от Свогенския манастир.