Миланово

Миланово е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.

География
Село Миланово се намира по искърското дефиле на Стара планина, във Врачанския балкан над Гара Лакатник. Землището му започва от река Искър-при гара Лакатник.Така наречените „Лакатнишки скали“ също попадат в землището на селото. Преди 1945 г. са наричани от хората „нечов (мечов) камик“. Името идва от легенда за мечка паднала от скалите. А лакащани са им казвали „Осиковскио камик“. Село Миланово (Осиково) граничи с Гара Лакатник, с Заноге, с.Губислав, с.Дружево, с.Горна Бела Речка, с.Горно Озирово, с.Лютаджик, с.Згориград, с.Очиндол и с.Оплетня.Над морското равнище е от 300м до 1500м, а самото селище е на 800м. Общата му площ е 68 000(петдесет хиляди) декара.

История
Село Миланово се е казвало преди 1950г „Осиково“. Името Осиково идва от дървото осика- трепетлика. Периода на преселване и създаване на с.Миланово (Осиково) не е изяснен напълно. Първоначално селото се е формирало в скрито долинно място, където хората са намерили по-голяма сигурност от турците както и климата е по-благоприятен за живеене. Почти веднага е построена църквата „Успение Богородично“. Във Врачанския балкан е хайдутствал Вълчан войвода. В книгата на историка Андрей Цветков „Тайните и революционните комитети из робството ни под турците някои врачански села от 1838 година“, смел бунтовник от Осиково е бил Горан Данколов- Йондето. Други мъстители са били Исмо Ружин, Дели Петър и Стамболията. По време на кърджалийските нападения през 1800г, подгонен е преминал Врачанския балкан Софрони Врачански. Спрял при овчарите при Войводин валог, кудето бил нахранен, преоблечен и придружен до преминаването му на р.Искър за манастира „Седемте Престола“. От тогава и по този случай местността се нарича „Войводин валог“. През 1876 г минавайки, четниците от разбитата Ботева чета били посрещнати от осиковски овчари и козари, нахранили ги и проводили към р.Искър. По време на отоманско владичество не е имало случай на заселване на турци. Присъствието им е било основно при събиране на данъци. След освобождението на България, Миланово (Осиково) се изгражда близо до основния път за гр. Враца и гр. Вършец в местността „Гувна“, а първоначалното селище се превръща в махала „Старото Село“. Възникват общо 7 (седем) махали и през 20-те години на ХХ век селото достига 3000 човека. В същия период е имало и 2 (две) функциониращи училища.

През септемврийското въстание хора от селото взимат участие. Лидер е бил Симеон Петров Трупльов. След разбиването на въстаниците той успява да избяга в Сърбия, но е арестуван брат му Милан Петров Трупльов. Милан е бил овчар, свирел е на гайда. Той не участвал във възстанието. Но явно за назидание, невин е бил разстрелян и бутнат от 300 (триста метровите) скали заедно с участници в сражението. След 1945г Симеон Трупльов се връща в селото и става кмет. През 1950г както много други села е взето решение да се промени името на селото. Първото предложение е да бъде кръстено на бореца против „фашизма и капитализма“ Симеон Трупльов-„Симеоново“. Тогава самият Симеон казал че не е редно да се кръщава на жив човек и така е дошло новото име на село Осиково -„Миланово“. Както е записано в историята на селото от 1973г -„По предложение на Отечественофронтовския актив и при тържествено събрание село Осиково бе преименувано през 1950г село Миланово на името на загиналия въстаник през 1923г Милан Петров Трупльов“.

Населението на с.Миланово (Осиково) винаги е било българско с християнска вяра.

Културни и природни забележителности
Света Богородица – Миланово
в махала „Старото село“, вероятно построена през 1492 г.

Еднокорабна, едноапсидна църква с полуцилиндричен свод и проскомидийна ниша. Пласт стенописи, които по стилови особености се датират от XVI век. По късно стенописите са покрити с мазилка и сега са запазени частично.

Пак там могат да се видят стари къщи „ПЛЕТАРКИ“. Това са къщи от дърво и кал с покриви от каменни плочи. Къща от този тип има и в центъра на селото (Тупалийската), огромна е колкото половината на царския дворец в София. За съжаление в момента е изоставена и е застрашена от срутване, причината за което е типичното за българите крадене на покривни плочи.

Известните скали „Осиковскио Камик“- така наречените „Лакатнишки скали“. Там има еко пътека от много години. Места за катерене както и алпинска къщичка която се вижда от гара Лакатник. За любителите на пещерите, там е „Темната дупка“, „Ръжишката пещера“.

Сега през 2008г ще се направи още една еко пътека от местността „Свражен“ при р.Искър, ще преминава по старият коларски път до „Старото село“ и ще стига до основната част на селото.

Хижа „Пършевица“ както мандрата в която се правят известните на всички българи кисели млека, сирене и кашкавал.

Ски-пистата „Пършевица“ също е там. Местността „Градището“ е крепост от римско време. Намира се при вливането на р.Пребойница в р.Искър над гара Лакатник. За нея съществуват предания че когато българите завладявали тези места тя останала не превзета петдесет години. Тогава някаква баба казала да хранят кон със зоб два дни без да го поят. Тогава конят намерил от къде минава водата за крепостта и започнал да рови с копито.

Редовни събития
Съборът на селото е на 24-ти май
През август месец е курбанът при старата църква „Рождество на Пресвета Богородично“
На 20-ти декември се чества годишнина от създаването на читалище „Пробуда“
Годишни чествания от Септемрийското въстание.
На 8 септември празник на новата черква в селото.

Източници:
Интернет