Село Церово се намира на 6 км северно от град Своге и е разположено на двата бряга на река Искър. Територията му граничи със землищата на град Своге и селата Желен, Гара Бов, Заселе и Добърчин. Най-ниско разположените къщи са на 400-500 м надморска височина, а най-високо са къщите в пояса 900-1000 м. Денивелацията е 600 м. в силно пресечена местност. Землището му е 17,5 кв.км. Населението – 1567 души. Кмет на село Церово е Петър Петков. Съборът на селото е на плаваща дата през юни, но винаги шест дни след Свети Дух – 1-ва Неделя след Петдесетница – на Всички светии. Името на селото идва от вид дъб – цер (Quercus cerris) и остава непроменено. Някога наоколо е имало церови гори, които са унищожени вследствие на стопанската дейност, свързана с препитанието на населението. Особен тласък в развитието на селото дава прокарването по самия Искърски пролом на централната железопътна линия София – Роман и пускането ù в експлоатация през февруари 1897 г. Още по времето на строежа ú се откриват каменни кариери, в които работят предимно италиански работници. От тях много българи научават каменарския занаят. В района за най-опитни се смятат церовските каменоделци. След прокарването на жп линията особена известност добива т. н. Церовски камък (червен триаски пясъчник), който е много употребяван в София за тротоарни плочи. Самата железница привлича многоброен персонал и работници по поддържането.
История
Възникването на днешното село е станало още през турско време, но кога точно става заселването, не е известно. Знае се, че основателите са се преселили от село Раниславци (при прохода Петрохан). Главната причина за това изселване е пътят, по който са минавали непрекъснато турци и са смущавали спокойния живот на жителите. За повод послужило убийството на един бирник.
Местната легенда разказва, че една есен хората посели в нивите си пепел, вместо жито, за да заблудят турците, че животът продължава по старому. Но вече били решили да търсят по-добро, по-спокойно място, където да създадат ново селище. Тези „бегълци” основават Церово. Първоначално селото е в така наречената Оная махала. През 1885 г. става голямо наводнение, след което хората се изместват в местността Куклата. При първите заселници от Раниславци идват хора и от други места. Родът Свогене (Рулчовци и Уруците) идва от Своге в средата на ХVІІІ век. Родът Шиловци идва от Етрополе в края на ХVІІІ век, бягайки от турците.
В далечното минало, когато броят на жителите е малък и техните изисквания към условията на живот са нищожни – този огромен планински лабиринт е в състояние със своите блага да изхрани всички. Обширните гори и естествено откритите и годни за земеделие и за животновъдство места позволяват на малобройното население, събрано в малки махали, да използва всички възможности, които щедро му предлага природата. Наблизо има не само дърва за огрев в голямо изобилие, но и ниви, а добитъкът може свободно да се изкарва в околностите на селото и вечер отново да се връща в него. За добитъка, който се изкарва далече извън селото и не може да се връща ежедневно, се строят малки сгради и колиба за пастира, в която той да се подслонява нощем и при лошо време. Така постепенно възникват отделните кошари, в които се пренася част от стопанската дейност на едно семейство. Тъй като районът е карстов, има доста извори. Това улеснява пръснатия поселищен живот и къщите се групират в равномерно разпределени по цялото землище на селото махали.
По своя етнически състав населението е напълно еднородно българско. Говори български език – западен диалект.
Училището в Церово е основано веднага след Освобождението, през 1879 г. Помещава се в частна къща. През 1880 г. еЕ построена първата сграда с една стая за четирите отделения. През 1923-1924 г. сградата е съборена и на нейно място се построява нова – с четири класни стаи, учителска стая и трапезария. През 1945 г. сСе открива прогимназията. Тази сграда служи и за читалищен салон.
Църквата “Света Петка” в с. Церово се строи през 1911 г. На нейното място са открити основите на по-стара църква от “латинско време”.
След ІІ Световна война селото изживява бърз подем. Строят се сградите на кооперацията (1961 г.), на читалището (1962 г.), нова сграда за основното училище (1966 г.). Правят се водопровод и канализация. Асфалтират се улиците. През 1972 г. селото е национален първенец по хигиена и благоустрояване.
Миграцията към градовете, характерна за времето не засяга броя на жителите на с. Церово. Населението му расте. Хората от отдалечените махали и от високопланинските села в района започват да се преселват по-близо до железопътната линия, за да могат да работят в Своге и в София. Село Церово е сред предпочитаните места на преселниците.
Животът в с. Церово в началото на XX век е тежък. Хората имат труден поминък. Но въпреки тежките условия за живот намират у себе си дух и стремеж към самоусъвършенстване и през 1929 г. учредяват свое читалище – “Христо Ботев”.
Традиции
Празнуването на „Трифон Зарезан” е традиционно за село Церово. Обичай е децата от групата за автентичен фолклор „Сладкопойна чучулига” към читалище „Христо Ботев 1929”, облечени в народни носии, да обикалят домовете, като пеят за здраве и берекет на всички членове от семейството – на стопанина, на стопанката, на децата, за да е здрава годината, за да е весело в душите и да има обич и разбирателство през цялата година. Стопаните се отблагодаряват с лакомства, орехи, сушени плодове. След това се извършва ритуалното подрязване на лозите на площада на селото и по дворовете на хората. Народното веселие продължава с конкурс за най-хубаво домашно вино и със задължително черпене с вино, около богато наредени трапези.
Възстановява се и обичаят „лазаруване”. Децата от „Сладкопойна чучулига” разучават с помощта на тяхната ръководителка Снежана Сандова лазарски песни и на празника, пременени с народни носии, с венчета на главите и с украсени кошнички, посещават много домове, за да пожелаят с песните си здраве, плодородие и късмет, а хората ги посрещат радостни и ги даряват с яйца,
орехи и лакомства. Вярва се, че в която къща пристъпят лазарки, тя ще бъде честита през цялата година.
Забележителности
Красотата на Искърския пролом започва да се разкрива величествено точно в землището на село Церово. Скалите от двете страни на реката са като напречен разрез на Старопланинската верига. Като ги види, човек изпитва едновременно и възхищение, и страхопочитание пред тази грандиозна гледка. Те са на възраст над 250 млн години и са изградени от триаски пясъчници.
Най-характерната забележителност на Церово е природният феномен Джуглата. Скалното образувание се намира близо до жп гарата на село Церово. Тази причудлива самотна скала, устояла на напора на река Искър, е образувана от долнотриаски червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години и е висока 18 метра. Според някои наподобява гъба, според други дори прилича на човешка глава. „Джуглата” е обявена за природна забележителност през 1964 г. Казват, че името й идва от видоизмененото название „Куклата”, но дали е така, никой не знае със сигурност.
Други известни природни забележителности в района на село Церово са пещерите – „Водната пещера”, с дължина 3264 м.; „Маяница”, с дължина 1426 м и „Говорът на водата”, с дължина 1000 м., които се посещават всяка година от много запалени по пещерното дело туристи. В този дух трябва да се спомене, че в село Церово се намира седалището на Пещерен клуб „Под ръбъ”, чиято цел е да насърчава и развива спелологията по всякакъв възможен начин на територията на община Своге, страната и отвъд граница. Чрез поетапно планирани действия и инициативи се цели привличането на общественото внимание върху неособено познатата материя на пещерното и планинско дело. Младежите от клуба предоставят оборудване и придружават любителите-пещерняци в някои от по-опасните за влизане пещери.
Има още много какво да се види в Церово, а за любителите на риболова околностите на МВЕЦ-а са направо рай.
Източници:
Незабравка Лалова, „Информационен бюлетин на Община Своге“ по материали на Юлия Дикова и Интернет