Село Буковец се намира на 25 км югоизточно от Своге и на 35 км от София. От столицата до с. Буковец може да се достигне с автомобил по републикански път ІІ-16 до с. Реброво и след това се завие надясно за още 15 км. Стига се за около 1 час. Територията на с. Буковец е 37,261 кв.км и граничи със землищата на селата от община Своге – Батулия, Бакьово, Огоя, Осеновлаг, Брезовдол, Лесковдол и Редина. Средната надморска височина на с. Буковец е 1000 м. Населението на селото, по данни от 2013 г., е 18 жители. Празникът (съборът) на селото е на Петровден, а всяка година в деня на св.Панталеймон, в местността св.Панталей се прави курбан от жители на с. Буковец и на с. Огоя. Село Буковец се намира в подножието на вр.Чукава и носи името си от вековните букови гори, сред които лежи.
Село Буковец е основано през 11 век. В местността Градовската чукла се е намирало укрепено място, в което според местни легенди населението от околните села е намерило убежище от настъпващите турци. Въпреки храбростта на защитниците, турците успяват да превземат укрепеното място. Един от най-известните родове в селото е този на “Косовете”(по диалект “Кьосове”).Това е един от родовете, които участвали в основаването на селото и взели дейно участие при защитата от османските нашественици. Има легенда, че родът води началото си от Търновград, откъдето след битката между българската и османските армии, предвождани съответно от патриарх Евтимий и султан Баязид I Светкавицата, много от хората се разбягват из Балкана, търсейки убежище и спасение от османските ятагани. Група от хора поели на запад. В една много ясна сутрин един кос кацнал на рамото на предводителя и след това излетял навътре в гората. Групата също решила да навлезе в гората, а птицата непрекъснато кацала на рамото на водача. Когато стигнали местността Градовската чукла – на това място решили да основат село с помощта на още няколко заварени тамошни родове. Хората започнали да наричат водача на групата “Кьоса”, заради птицата, която кацала на рамото му и ги довела до това скрито и мирно балканско място. По-късно потомците му се наричали “Кьосове”.
Забележителности
Селската църква „Свети Николай“ е изградена през ранното средновековие от кръстоносци, които са имали военен лагер в местността „Крета”, недалеч от селото. По време на османското владичество, местните селяни зариват цялата църква с пръст, за да я скрият от погледите на турците и по този начин да я предпазят от разграбване и разрушаване. И през всичките тези години селяните предават спомена за заровената църква от поколение на поколение, очаквайки по добри времена за България.
Източници:
„Информационен бюлетин на Община Своге“ по материали на Юлия Дикова и Интернет