Село Владо Тричков се намира на около 17 км запад от град София и е първото по линията София-Мездра в община Своге. Територията му граничи със селата Луково, Реброво, Церецел и селата от Столична голяма община. Средна надморска височина 744 м. Землището му е около 19 кв.км. Население – 1213 души. Съборът на селото е на 6-ти септември. На същата дата през тази година (2014) читалището на селото „Народна култура 1954” отбеляза 60 години от създаването си. До селото има автобусен и жп транспорт.
Селото се състои от няколко махали, пръснати по дефилето на р. Искър – Ромча (било е село, но сега приобщен квартал), Клисура, Калугерица, Голяма Лъка, Барата, Говедарник, Пехчаница, Лажов рът, Орешец. Като разположено от двете страни на река Искър селото има няколко въжени моста за пешеходци и един единствен мост за автомобили, свързващ махалите от двете страни. Мостът всъщност е пътният възел за бившето село и настоящ квартал Ромча. Квартал Ромча си има църква и събор, който се провежда на 6 май. Все още има улици, които не са асфалтирани, обикновено в по-високите части. В някои от вилните зони липсва централен водопровод и там жителите са на собствени водоизточници. Това са предимно вилните зони. Освен местните жители, през последните години там се заселват много софиянци, които са избрали живота на село пред мръсотията в София. Една част от тях са имали вилни имоти, които сега са пригодени за целогодишно пребиваване, други са за купили такива наскоро.
В селото има основно училище и детска градина, един голям ресторант, няколко малки кръчми, магазинчета за хранителни стоки, склад на едро за напитки, магазин от веригата Аро и аптека. Близо до детската градина има малко оградено футболно игрище.В един от кварталите има малък частен комплекс с басейн, конна езда и ресторант. В селото има още автомобилен сервиз и склад за строителни материали.
Забележителности
Откъм природа има много възможности за разходки из Стара планина. В хубаво време често се срещат off-road маниаци с мотори, които пресичат планинските местности. Почти всяка махала има своята горска пътека, където местните пасат животните, а не рядко хора се разхождат по билата на планината. Така например на един хълм има изоставена махала, със стари кирпичени къщи, където някога са живяли хора, макари без ток и вода. От хълмовете се разкриват чудесни гледки към равното софийско поле. Река Искър е подходяща за риболов, което е едно чудесно забавление за хората с това хоби.
Ромчанският манастир „Света Богородица“ е разположен на една височина, над вилна зона „Ромча“, в източния ѝ край. Тъй като вилната зона принадлежи към село Владо Тричков, малко след влизане в селото, идвайки от София, на първата отбивка се завива в ляво, минава се през моста над р. Искър и пътят продължава покрай жп линията, след което я пресича и от там тесен и стръмен път води точно до манастирските порти.
Този манастир е построен и създаден съвсем наскоро. На неговото място не е имало преди това храм, нито каквато и да е старина, ако не се счита старата българска крепост която се е намирала високо нагоре, на билото на хребета.
Манастирът представлява комплекс от черква и жилищни и стопански постройки.
История
Село Вл.Тричков се е състояло от махалите “Орешец”, “Клисура”, “Калугерица”, “Голяма лъка” и “Ромча”. Най-напред петте махали са водени административно към с.Церецел в периода 1920-25 г. През 1925 г. се оформя община със седалище Реброво и махалите преминават към нея с общото име Луково. През 1930 г. се открива спирка Луково, а жп гарата при сегашното село Владо Тричков се преименува Елин Пелин, като и махалите приемат същото име. Настоящето име на селото – Владо Тричков – се дава през 1952 година.
През 1928-29 учебна година в махала „Калугерица” на село Луково в частна къща се открива училище с една слята паралелка. Децата ходят пеша на училище от най-далечните места. Първият учител се казва Драган Пешев и е от Батулия. В 1937 година училището се премества на гарата в дома на Кръстьо Младенов. По това време има 4 начални класа с общо 32-ма ученици, които се обучават в една паралелка.Учебната 1951-52 година е белязана в историята с нанасянето на училището в самостоятелна сграда. Учителки тогава са Веселина Здравкова , Иванка Пейчева и Назарка Иванова.
През 1954-55 учебна година са открити пети и шести класове и обучението е на две смени. Директор по това време е Лазар Генов. Много бързо учебното заведение се разраства. Помещенията стават тесни. За целите на обучението е предоставена сградата на бившата казарма, която е на самата жп гара. Старата училищна сграда става читалище. В този период директор е Траянка Данова. Иван Стоянов я наследява. След него училището е управлявано от Милка Терзиева. По нейно време учители са Цветанка Петкова, Тодорка Коритарова, Веселин Лалова, Ана Каменова, Иван и Илинка Сърчелиеви. Много директори и учители са дали своя принос за обогатяването на материалната база и за качественото обучение на младите хора от селото.Сред най-запомнящите се и успешни директори е Магда Христова – от 1980-81 до 1993-94 учебна година. Най-дългогодишен опит като ръководител има настоящият директор Таня Сърчелиева – тя е начело на ОУ ”Елин Пелин”, с.Владо Тричков, от 1994 година.
Източници:
„Информационен бюлетин на Община Своге“ по материали на Юлия Дикова и Интернет
Content for the tab Галерия