Село Реброво се намира на 10 км южно от Своге и на около 30 км северно от София. От столицата до с. Реброво може да се достигне с автомобил, по републикански път ІІ-16 през Искърското дефиле, за около 50 мин., или с жп транспорт. Територията на с. Реброво е 15,5 кв.км и граничи със землищата на селата от община Своге – Томпсън, Церецел, Владо Тричков, Луково, Батулия и Редина. Средната надморска височина на с. Реброво е 625 м. Населението на селото, по данни от 2013 г., е 876 жители. . Празникът (съборът) на с. Реброво е на Великден. Селото е благоустроено, с изградени водоснабдителна и електропреносна мрежи. Частично е изградена канализационна мрежа. Тук има покритие на всички мобилни оператори, автоматична телефонна централа, кабелна телевизия и интернет.
История
В една от легендите за името на с. Реброво се разказва за трима братя, които купили земи наоколо и ги поделили помежду си. По-късно тези земи станали села и взели имената на своите основатели. Реброво дошло от името на единия брат Ребро, Луко кръстил селото си Луково, а село Батулия било кръстено на най-големия брат Батун.
Друга легенда разказва, че преди много години имало един турски султан, който обикалял българските земи и тези, които му харесвали, си поставял за цел да ги превземе. Когато минал през с. Реброво, той не харесал земите, а харесал една жена на име Пенка. Той бил много влюбен в нея, но за негово нещастие тя не го обичала и не искала да се омъжи за него. За да я впечатли, той решил да построи нещо и построил мост, който кръстил Пенкин. До ден днешен този мост се използва от хората, преминаващи през селото, а за това как продължила любовта между султана и Пенка никой не знае.
Пенкин мост има и по-актуална история. По време на едно посещение на Стамболийски местните първенци от с. Батулия успяват да получат обещание от него за построяване на мост над р.Искър при гара Реброво. Такъв мост е жизнено необходим за местните жители, защото до тогава връзката с железопътната линия се осъществявала с пешеходен въжен мост, отнесен от Искъра през 1918 г., а след това с малка дървена лодка. На следващата година във връзка със строежа на моста на място идва министърът на благоустройството Цанко Бакалов, а на гара Реброво е стоварена стоманената конструкция на моста – трофей от Балканските войни. На 11 юни 1922 г. в присъствието на Ал. Стамболийски, Цанко Бакалов, софийския митрополит Стефан, много висши офицери, както и цялото население, тържествено е положен основният камък на новия /Пенкин/ мост. Събитията около деветоюнския преврат 1923 г. забавят строежа и мостът е завършен през 1925 г.
Забележителности
Забележителност за село Реброво е средновековната църква „Свето Благовещение” при местността „Селището”, в самите селски гробища. Когато е била разучавана в средата на миналия век, са открити стенописи под мазилката, но оттогава не е правено друго изследване на църквата. Олтарните двери на скромния иконостас са взети от почти разрушената църква „Св. Троица” в с. Оградище, сега махала на с. Буковец.
Природна забележителност край Реброво е местността „Кори”, където се намира изворът с „желязната вода”.
В населеното място функционира НЧ „Искра 1928”, Целодневна Детска Градина, Основно училище „Д-р Петър Берон”, няколко кафенета, един клуб-ресторант, магазин за хранителни стоки, лекарска практика.
Природата около Реброво предлага райски кътчета за разходка, велотуризъм, походи и риболов в река Искър и река Батулийска.
Източници:
„Информационен бюлетин на Община Своге“ по материали на Юлия Дикова и Интернет
Content for the tab Галерия