Гара Лакатник

Село Гара Лакатник се намира на около 22 км северно от Своге и на 63 км от София. От столицата до с. Гара Лакатник може да се достигне с жп транспорт или с автомобил, по републикански път ІІ-16 през Искърското дефиле, за около 1 час и 10 минути. Територията на с. Гара Лакатник (и с. Лакатник) е около 32 кв.км и граничи със землищата на селата от община Своге – Бов, Гара Бов, Габровница (Левище), Оплетня, Миланово и Заноге. Средната надморска височина на с. Гара Лакатник е 553 м. Населението на селото, по данни от 2013 г., е 1276 жители. Традиционният събор на с. Гара Лакатник се провежда всяка втора неделя от месец май. За произхода на името на селото има две теории – едната е, че то идва от завоя, който прави река Искър наблизо, с формата на сгънат лакът, а другата е, че идва от римско време – от латинското „лактацио”, т.е. нещо като млекарево или млечево – от многото доен добитък в района. Селото е създадено с Указ 57 на Президиума на Народното събрание от 28.01.1965 г. (Обн., ДВ, бр. 10 от 05.02.1965) със статут на населено място (гара). Със Закона за административно-териториалното устройство на Република България от 03.06.1995 г. (Обн., ДВ, бр. 63 от 14.07.1995) статутът му е променен на населено място (село).

История
По тези земи са открити останки на пещерен човек от преди 40000 години. Тук са живеели и траки, запазени са няколко надгробни могили.
Особено много находки има от живота на римляните, населявали тези земи в продължение на около 700 години.
Преломен момент за развитието на района се оказва годината 1893, когато започва строителството на жп линията София-Роман. Тази линия е първата в България, по която има цели 22 тунела., което прави участъка и най-тежкият за изпълнение. Строи се от италиански инженери. В продължение на четири години по това трасе се струпват стотици работници, които полагат релси, строят тунели, мостове и гари. Построяването на българската железница е едно от най-значимите постижения в следосвобожденския период. Още Атанас Буров нарича нашата железница най-голяма гордост на нацията. Това е и първата работа на българските правителства след Освобождението, да се строи железния път. Покрай него в цялата страна възникват стотици нови селища, сред които е и Гара Лакатник, взела името си от близкото планинско село Лакатник. През 1958 г. започва удвояването на линията, като през 1969 вторият път по линия 2 е вече изграден. След това започва и изграждането на електрификация по трасето, съпътствано от разширение на тунелите, като през 1979 участъкът е електрифициран. След 1987 г. се намаляват дейностите по подновяването на трасето. Това налага в края на 90-е години на миналия век да се вземе заем от Световната банка, с който да се осигурят средства за рехабилитация на отделни отсечки от цялата жп инфраструктура. Тогава обаче поражда липса на средства в националния бюджет и работата е отложена за по-напред във времето. Така през 2010 г. започва рехабилитацията на 2-ра жп линия, в отсечката Бов-Лакатник, която е в изключително тежко състояние.

Култура и образование
Читалище „Искърски пролом 1934” е действащо читалище, регистрирано под номер 1476 в Министерство на Културата на Република България. Дейности: състав народни танци, група модерни танци, детска театрална група; художествено слово; библиотека – 16 570 тома. Непосредствено след основаването на читалището през 1934 г., с дарения е основана първата селска библиотека. Първият дарител на книги е Петър Първанов, впоследствие и други: Величко Пешев, Стоян Дивански, Георги Исаев, Михаил Михаилов и още. Първоначално библиотеката се е помещавала в частни домове, след това в сградата на училището, а от средата на 50-те години на миналия век до откриването на сегашната сграда пред 1974 г. – в Кметството. Будността и активността на основателите, привързаността на хората към традициите и тяхната жажда за знания и интелектуално обогатяване са основни фактори за създаване на читалището. Още през първата година от основаването му, то има не само библиотека, а и женска певческа група и състав за народни танци. Много са индивидуалните изпълнители на различни инструменти – гъдулка, кавал, тъпан и гайда, които се включвали с участия на организирани празници в селището, а впоследствие и извън него. Постепенно се навлиза в театралната дейност с поставянето на битови пиеси (“Боряна“, “Към пропаст“, “Когато гръм удари“, “Криворазбраната цивилизация“, “Албена“, “Ревизор“ и много други). През годините съществуват разнородни групи в различните области на художествената самодейност. Всички формации са с много участия на местни, регионални и национални прегледи и фестивали, донесли са и много отличия и награди. Към момента читалищната дейност има по-различен облик, но тя следва примера на основателя, дал всичко от себе си да съхраним и продължим традициите и да присъстваме в живота на селището и поддържаме желанието за творчество и изяви сред младите хора. Трудно е, но не е невъзможно!
– ЦДГ – с. Гара Лакатник – ЦДГ е целодневна детска градина с общинско финансиране. Адрес: ул.“Кокиче“ 1, 2272 Лакатник, Община Своге Телефон: +359 (0)7162 2259; +359 (0)7162 2219; +359 (0)7162 2259
– ОУ „Христо Ботев” – с. Гара Лакатник: ОУ „Христо Ботев“ е основно (І – VІІІ клас) с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна – само сутрин. Адрес: ул.“Христо Ботев“ 12, 2272 Лакатник, Община Своге Телефон: +359 (0)7162 22-06
Email: ou_lakatnik@abv.bg

Забележителности
Лакатнишките скали: Безспорно най-голямата природна забележителност в района на с. Гара Лакатник са величествените Лакатнишки скали. Величието на Искърския пролом е неописуемо. Победата на реката над планината в милионгодишната битка помежду им, е оставила отпечатък в спиращи дъха гледки, особено в района на Гара Лакатник. Отвесните 300-метрови скални образувания, изградени от червен триаски пясъчник, са всъщност разкъсаната гръд на Балкана – резултат от чудовищната битка с Искъра. Навяващи, както страхопочитание, така и възхищение, скалите са като магнит за любителите на алпинизма и пещернячеството. Лакатнишките скали се наричат „люлка“ на българския алпинизъм. През лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника – т. н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край Гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери. Лакатнишките скали са много известен катерачен обект – в местността има 6 района с над 350 маршрута с различна трудност. Най-популярни са Вражите дупки и Алпийската поляна. Екстремните спортове не са единственият начин човек да се докосне до красотата на този природен феномен. В района на скалите има няколко туристически пътеки, които са подходящи за посещение през всички сезони и предлагат фантастични гледки към красивото Искърско дефиле. Уникалността на Лакатнишките скали е повод да бъдат обявени за природен парк през 1963 г.
Алпийски заслон „Орлово гнездо”: На 300 м над река Искър, върху една терасовидна скална издатина, е кацнала малка дървена къщичка. Оцветена в червено и виждаща се отдалеч, тя представлява алпийски заслон, до който се достига само „по въже”. Красива и недостъпна, недосегаема за хорските проблеми, с гордост носи името си – „Орлово гнездо”. Построена е през 1938 г. от алпинистите от Българския алпийски клуб, след непосилен няколкомесечен труд. Тя е като емблема на Лакатнишките скали и всеки посетител дошъл да ги види, я търси с поглед, сочи я с пръст и се радва като малко дете на тази дивна и прекрасна гледка.
През 2000 г. заслонът е изцяло подновен по инициатива на местните катерачи от Планинската спасителна служба в Лакатник – Кирил Илиев, Емил Ангелов–Ментата, Иван Георгиев и шефът на местното туристическо дружество Виктор Петков. В подновяването се включват спасителите от ПСС-Лакатник, десетки туристи и жители на Лакатник.
Пещера „Темната дупка”: В скалите, точно срещу гара Лакатник, на около 30 м над реката, се намира отворът на една от най-известните пещери в България – „Темната дупка”. До него може да се достигне по обезопасена с парапети, лесно достъпна пътека. Общата дължина на пещерата варира, по различни мнения, между 5000 и 9000 м.
Пещерната система е триетажна и се състои от две силно разклонени галерии свързани помежду си. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите. В пещерата има много езера, както и подземна река.
В „Темната дупка”, която е сравнително „млада“ пещера, все още не са се образували познатите сталактити и сталагмити. Тях можете да видите в други пещери на Лакатнишките скали като Ръжишката, Козарската или пък Свинската дупка, разположени по-високо в скалите
В „Темната дупка” се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.
Карстов извор „Житолюб”: Карстовият извор „Житолюб” се намира в подножието на Лакатнишките скали, под пещера „Темната дупка”, на 8 м от нивото на р.Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната и е рожба на две подземни реки. Губилища поемат част от водите на реките Петренска и Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата „Темната дупка”, и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда. Около извора са разположени малък ресторант и изкуствено езеро.
Пропаст „Ямата”: Пропастта се намира до махала „Пропаст“ на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-350 м.). Птиците, гнездящи на това място, се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляваща популация в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.
Ръжишка пещера: Намира се близо до гара Лакатник, на 140 м. над р. Искър. Дълга е 316 метра. Сталактитните образувания сa по свода на пещерата, а не по стените, както е обикновено. Това се дължи на широките пукнатини. Пещерата през зимата се обитава от прилепи, а археологическите находки са установили, че тук някога са живяли хора от желязната епоха. Красива и много интересна, пещерата се обитава от над 32 вида различни организми.
Козарска пещера: Пещерата се намира в Лакатнишкия карстов район. Дължината й е 834 метра. Входът й е труднодостъпен, разположен високо над нивото на р. Пробойница. До него се стига по стръмни, тесни пътечки. Това е причината да носи името „Козарска пещера“. Входът й е голям с обширно преддверие, което често се използва за нощуване. Струящата от него прохлада е истинско блаженство след уморителното катерене по голия склон под парещите слънчеви лъчи. Пещерата е много малка, а за някогашната й красота напомнят само нападалите по пода кварцови кристали. Има два успоредни прохода, по които се достига до единствената зала. В цепнатините по тавана могат да се видят основите на някогашни огромни кварцови друзи. В ляво, по посока на ръба на скалния венец, може да се мине пълзейки по тясна галерия, която завършва с отвор високо в него. От там се открива прекрасна гледка на местността.
Туризъм
В село Гара Лакатник функционира Туристическо дружество „Лакатнишки скали”. То есъздадено през 2005 г. и е вписано е в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение в обществена полза. Целите на организацията са да осъществява дейност в защита на екологията, туризма, да създава условия, както и да предлага възможности и услуги за упражняване на туризъм, насочен към активен отдих, укрепване на здравето, жизнеспособността, работоспособността, развитие на познанието, възпитанието и емоционалното обогатяване на личността. Други цели пред сдружението са развиване и насърчаване различните видове форми на туризъм.
Всяка година се изготвя програма за ежемесечни походи и екскурзии в района, в други части на България и в близки страни. Неизменно в графика присъстват традиционни преходи и дейности, които с всяка изминала година придобиват все повече популярност и привличат десетки съмишленици и нови туристи: поход до връх Яворец – всяка последна събота от месец януари; поход с. Лакатник–хижа „Тръстеная”– манастир „Седемте престола” – всеки последен уикенд на април; традиционни празници на Гара Лакатник и факелно шествие; поход до връх Околчица – 2 юни; поход Гара Лакатник–с. Миланово–Пършевица – всеки октомври; 26 декември – разходка из Лакатнишките скали, годишно отчетно събрание на членовете и Коледен банкет.
Планинска спасителна служба – отряд Лакатник: Отрядът на ПСС Лакатник е създаден през 1971 година. Той е част структурата на Планинска спасителна служба (ПСС) при БЧК – единствената бюджетна организация в България, занимаваща се с планинско спасяване. Отрядът е базиран в с. Гара Лакатник, община Своге. Състои се от единадесет доброволни планински спасители и един стажант-спасител. Районът на действие на ПСС-Лакатник обхваща почти цялата територия на община Своге и части от други общини. В компетенцията на ПСС, респективно на отряда в Лакатник, е да изпълнява следните специфични задачи:
– Оказване на помощ на пострадалите в планините;
– Развиване на профилактична и контролна дейност за предотвратяване на нещастните случаи в планините;
– Търсене на изгубени и транспортиране на пострадали по искане на граждани и компетентни органи;
– Съдействие при опазването на околната среда;
– Търсене и транспортиране на загинали в труднодостъпни планински терени по искане на компетентни органи.
Районът на Лакатнишките скали е известен с атрактивните си условия за пешеходен туризъм, алпинизъм и спелеология. Посещаемостта, особено в почивните дни, е изкючително висока. Целогодишно се провеждат обучения на катерачи, спелеолози и др, а през пролетно-летния сезон местността е посещавана от стотици туристи. Необходимостта от бързи, адекватни и компетентни действия в случай на евентуално нещастие в този натоварен район, както и други посещавани места на територията на община Своге, е безспорна. Многобройните акции на ПСС-отряд Лакатник през годините, в чести случаи животоспасяващи, доказват това. ПС– Лакатник ежегодно участва и подпомага мероприятия, организирани от Община Своге, както и дейности, свързани с функционирането на местни институции. За поддържане високото ниво на отряда, спасителите периодично провеждат учебно-тренировърчни акции, практически и теоретични занятия за работа на скали, оказване на помощ и транспортиране на пострадал, спешна долекарска медицинска помощ и др.
Информация за връзка
Електронна поща: lakatnik@pss.bg
Уеб сайт: http://www.pss.bg

Алпинизъм
Лакатник е с характерен мек собствен микроклимат. Преобладават слънчевите дни, но не са изключение и внезапни превалявания. Районът е карстов и след краткотраен дъжд скалите (варовик) изсъхват бързо, така че може да се продължи катеренето. Практиката е показала, че може да се катери през всички сезони. Пролет – от март до юни условията за катерене са много добри. През април е удачно да се използва денят между 10 и 16 часа, докато през юни е по-добре обедните часове да се избягват. Лято – температурите са високи и трябва да се носи много вода. Катери се рано сутрин или надвечер. Различното изложение на отделните маршрути позволява в повечето случаи да се подбере сенчесто място. Често полъхва и живителен ветрец. Есен – след пролетта това е другият най-популярен сезон. Въпреки дъждовните дни без проблеми се катери по всички масиви чак до късна есен (и декември). Зима – софийските катерачи (особено преди построяването на изкуствени стени в София) идват в Лакатник при всеки по-топъл зимен ден. Най-подходящ район за целта се оказват „Вражите дупки”. В сравнение с „Алпийска поляна” там е по-защитено от вятър и слънцето понякога напича така, че може да се катери и по къси ръкави. Лакатнишкият март може да се отнесе по-скоро към пролетните месеци.
Рафтинг
Рафтингът по Искърското дефиле е приключение, което може да опита всеки – и дете, и възрастен. За целта има трасирани различни маршрути, съчетаващи адреналинови моменти и релакс сред красотата на природата. Има и специално разработен Family маршрут, подходящ за семейства с деца над 6 години.
За контакти: офис: София, ул. „Люлин Планина” 21 А, тел: 02 / 851 80 43, мобилен: 0878597316, e-mail: defileto@mail.bg – Ивайло Драганов

Традиции
Факелно шествие: „Десетки младежи от цяла България се включиха във факелното шествие на Лакатнишките скали в събота, 10 май. Цял ден преди това ентусиасти се спускаха по алпийски тролей под причудливата къщичка „Орлово гнездо“. Той беше направен за поредна година от спасителите от отряда на Планинската спасителна служба в Лакатник, специално за празненствата на селото. Привечер за пореден път от 2001–ва година насам при Кръста на загиналите планинари и алпинисти, високо в скалите, бе отслужен водосвет. Същия ден от сутринта деца изрисуваха платната срещу ЖП прелеза в Гара Лакатник в ярки багри под вещото ръководство на художника Мирон Манлихеров. От няколко години насам входът на селото придоби нов облик, след като по идея на кмета Иван Михайлов бившите рушащи се лозунгови табла, останали наследство от социалистическо време, бяха реновирани и се превърнаха в платна за изява на местни художествени таланти.” От www.lakatnik.info

Туристически бази
Хижа „Тръстеная”: Хижа „Тръстеная” (Тръстена) се намира на международния маршрут Ком-Емине (Е-3), източно от Искърския пролом, в подножието на вр.Издримец (1492 м). Разполага с места за 30 души и малка столова. В близост до хижата има три езера, букови гори и просторни поляни, подходящи за разходка. Хижа „Тръстеная” е известна с големите си малинови насаждения и производството на малиново вино.
Откъм Искърския пролом до хижата водят два пътя – от с.Гара Лакатник и с.Гара Бов, вторият от които е проходим за леки автомобили, макар и да не е в добро състояние. От с.Гара Лакатник до с.Лакатник има редовна автобусна връзка, както и маркирана в червено пътека – част от маршрута Ком-Емине, която почти изцяло следва пътя. След селото до хижата се следва маркираната пътека. Интересна забележителност по пътя е намиращата се в основата на скален венец вляво пещера – Пещерето. Представлява хоризонтален тунел с минимална денивелация и дължина от над 200 м. От с.Лакатник до хижа Тръстеная отнема 1 ч. и 30 мин. Друг подход към х.Тръстеная е този от Осеновлашкия манастир „Седемте престола”. Пресича се река Габровница и се следва неподдържана синя маркировка в западна посока. Тя върви по почвен път до първия остър ляв завой, където се отделя вдясно и се изкачва стръмно по склоновете на вр.Издримец. След около 1 ч. и 30 мин. от старинния манастир пътеката се среща с маркираната в червено пътека между хижите „Тръстеная” и „Лескова”. Тръгва се надясно и много скоро се излиза на поляната северно от вр.Издримец. Оттам може да се продължи по маркираната пътека до хижата за 1 ч. или да се изкачи върха без пътека и да се слезе към хижата през гората, което удължава прехода с около 30 мин.

Маршрути:
вр.Издримец (1492 м.) – 1 ч. и 15 мин.
х.Лескова – 6 ч.
Изкачването на вр. Издримец е най-интересният маршрут в района на хижата. Тръгва се по червената маркировка за х. „Лескова”, за 1 ч. се достига поляната северно от върха, който изглежда внушително от тази страна, въпреки скромните си 1492 м.н.в. По стръмните склонове до котата се достига без пътека за 15 мин. От х. „Тръстеная” до х. „Лескова” се стига за 6 ч. по маркираната в червено пътека, следваща главното било. Пътеката минава край вр.Чукава (1588 м.) – първенец на Голема планина.

Източници:
В статията са заимствани данни и снимки от официалния сайт на с. Гара Лакатник – www.lakatnik.info;

„Информационен бюлетин на Община Своге“ по материали на Юлия Дикова и Интернет