Могилният некропол е разположен североизточно от село Редина и южно от махала Мазгьовица на село Лесков дол. Състои се от две групи могили, разположени на около 700 м една от друга на 1000 м надморска височина. Първата източна група е съставена от четири могилни насипа, а втората (западната) от три.
При източната група могили е оформено оброчище с два кръста (Св. Спас и Св. Св. Кирил и Методий). Освен четирите могили на мястото има извор, както и вековно дърво. Кръстовете са поставени върху двете по-малки могили, които са в центъра на групата. Западно от тях също има неголяма могила, но върху нея преминава коларския път.
Най-източната могила (Могила № 1) е и най-голямата. Върху нейното било има опит за разкопаване от иманяри, но както личи от прокопания изкоп, могилният насип е съставен от големи ломени камъни, което затруднява премахването му и нанесените поражения не са големи. Според местни жители, преди време в тази могила са били открити кантар и сребърни монети.
Могила № 2 е разположена на около 70 м югоизточно от първата и е покрита с дървесна растителност. При най-голямото дърво е поставен кръстът-оброк на Св. Св. Кирил и Методий. Могилата е покрита с каменен кожух, който личи много добре.
Могила № 3 е най-малка от групата и е разположена на около 50 м от втората. Най-отгоре на могилката е поставен вторият оброчен кръст, посветен на Св. Спас.
Четвъртата могила (Могила № 4) е с разлат могилен насип. Коларският път преминава върху нея и очевидно не е била различима за местното население.
Западната група могили са разположени още по-високо и до тях се достига след изкачване по стръмното било на планинския хребет. Групата се състои от три близко разположени могили, северната от които (Могила № 5) е най-голяма. Тя е силно разкопана от иманяри. По разкази на местни жители на това място дълго време са работели с машини. Преди време изкопите са били засипани, така че в момента не могат да се видят, но около могилата личат следи от верижна техника.
Могили № 6 и № 7 са разположени близко една до друга, южно от Могила № 5. Те са малки и също са засегнати частично от иманярска дейност.
Могилите над село Редина представляват интересен и ценен археологически паметник. Големият брой на надгробните насипи показва, че мястото е използвано за некропол в продължение на дълго време. Погребалният обичай може да се свърже с тракийските племена трибали, за които се знае, че през V-IV в. пр. Хр. са обитавали земите между реките Искър и Морава. Некрополът е разположен на подходящо място – с панорамен изглед към околността, сравнително равнинен терен върху билото на планинския хребет и водоизточник, който вероятно е бил необходим за извършването на религиозни обреди.
Християнското оброчище и двата кръста, поставени върху могилите, са впечатляващ пример за историческа приемственост. Споменът за „свещеното“ място се е запазил в продължение на две и половина хилядолетия, а съчетанието между християнските вярвания, древните тракийски гробове и величествената гледка към Искърския пролом усилва впечатлението за вечност и непреходност.