Църквата е разположена високо на ръба на дълбок дол, между махалите Долна и Цветковци. Днес този старинен храм се намира в развалини, а историята му е обгърната в пълна неизвестност. Няма сведения за времето на неговото изграждане, нито кога е бил разрушен. Не се знае даже патронът на църквата.
През 40те години на XX век старината е била посетена от видния изкуствовед проф. Асен Василев. Още тогава тя е била в развалини. „… върху малка височина се издигат стените на стара разрушена църква. Покривът ѝ е съборен“. Ученият не посочва името на църквата, въпреки че по това време в селото не може да не е имало стари хора, които да имат лични спомени и наблюдения от турското робство. Това означава, че църквата не е строена през XIX век, а вероятно много по-рано. Вероятно църквата е от XVI-XVII век, когато се забелязва усилено църковно строителство, особено в Западна България. Освен това през този период Загъжене е било войнушко селище[1] с привилегирован статут.
Църквата е малка, еднокорабна, едноабсидна, без притвор и с размени 7 х 4,70 м. В североизточният ъгъл на олтарното пространство има проскомидийна ниша. Покриват, който отдавна е рухнал, вероятно е бил полуцилиндричен. Градежът на стените е от ломени камъни, споени с хоросан.
На запад от сградата се е задействал свлачищен процес, който пряко застрашава да погълне и без това малкото останало от църквата.
Плачевното състояние на храма изисква най-спешни мерки по спасяването му и най-вече по спирането на свлачището. Възстановяването на старината, както и на близкия средновековен манастир в с. Брезе, и включването им в маршрут, наред с Искрецкия манастир и множеството оброчища в района, ще спомогне за обособяването на уникален поклоннически път, несравним и безценен по своята същност. Съчетаването му с неповторимата природа в околността, го превръща в изживяване от най-висше естество.